С Мартина излязохме към 8:30 часа вечерта и бягахме по едно трасе , което е 6.8 км и първите 3 км са почти само изкачване ( около 270 - 300 метра - GPS-а знаете , че не е много точен при мерене на височина ). Когато изкачихме последния голям наклон , на равното след това тя бягаше на около 20 секунди пред мен . След това бягахме още около 800 м , където обръщаме на 3.1 км и след това е вече само спускане 3.7 км до Трявна по асфалтов път . На около 200 м след обръщането засякох , че Мартина е на 19 сек пред мен и сметнах , че по нанадолнището ще успея да я настигна . Но за съжаление малко след това усетих много силна болка в горната част на главата , която много бързо премина напред към челото ( това стана в рамките на три двойни крачки - и сега не мога да си дам сметка защо ги преброих ), след което погледа ми се премрежи и си помислих : " Трябва да спра ". От тук нататък ми се губи известно време . Когато отново дойдох на себе си лежах на земята по корем с кръстосани ръце под челото си и първото нещо което възприех като някакво усещане от обкръжаващата ме среда , беше дълбокото ми и шумно дишане . Първата ми мисъл която ми мина в главата беше " Не искам и няма да умра точно тука " . Останах така проснат още малко и се опитах да преценя какво ми е състоянието . След това много бавно се завъртях и седнах . В този момент усетих много силна , направо непоносима пулсираща болка в главата в областта на тила . Огледах се и разбрах , че несъзнателно съм прекосил асфалтовия път широк около 4 м и съм паднал още 3-4 м навътре в една нива с люцерна . За това , че съм паднал съдя по това , че от удара на главата ми си бях прехапал върха на езика . После погледнах за Мартина , но нея я нямаше . В първият момент се ядосах ( нали затова бягаме заедно за да си помагаме ) , но после прецених , че може би е станало по - добре , защото не се знае колко тя щеше да се уплаши и как и колко правилно щеше да реагира в една такава ситуация . Поседях така още минута и станах и бавно тръгнах към Трявна . Погледнах GPS-а си за да видя колко време съм стоял , но той беше нулиран . Явно , когато съм си помислил , че трябва да спра подсъзнателно съм го изключил или докато съм лежал и главата ми е била върху ръцете ми , без да искам съм натиснал бутона . Вървях бавно защото главата жестоко ме болеше и едвам виждах пътя . За мое щастие по средата на пътя в една от къщите покрай пътя имаше хора и аз им обясних какво се бе случило и ги помолих , ако може да се обадя по телефона , но мъжът направо предложи да ме закара с колата си до града , за което съм му безкрайно благодарен . После разбрах , че се казва Иво ( най - вероятно от София , защото колата бе със софийска регистрация ) . На изхода на града срещнахме Мартина , която след като е видяла , че много съм се забавил , беше тръгнала да ме търси . Взехме я с нас и се прибрахме у дома . После два пъти ходихме до Спешна помощ през нощта , а на сутринта ме приеха в Неврологично отделение . Правиха ми скенер на главата и снимки на шийните прешлени , няколко електрокардиограми на сърцето и не знам какви още изследвания , но и така не ми поставиха точна диагноза за съжаление . Както вече споменах , днес ме изписаха , но не се чувствам добре и главата продължава да ме боли , а и от време на време имам температура 37.2-37.3 градуса . Казаха ми , че трябва поне две седмици да почивам на легло , но смятам в момента в който се почувствам добре да започна леко да се раздвижвам .
Надявам се , че това не е края на спортната ми кариера .
Няма коментари:
Публикуване на коментар